ГРЯДУЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЯДУ̀Щ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Ретор. 1. Който ще настъпи, ще дойде, ще бъде; идващ, бъдещ. Честит бях да се запозная отблизо с Асен Разцветников и да затвърдя приятелските си връзки с Георги Цанев и Никола Фурнаджиев. Всички тези писатели тогава вървяха в колоните на комунистическата войска, която набираше сили за грядущите тежки боеве. А. Каралийчев, С, 117. Ние мислим, че трябва да се даде едно истинско осветление на тоя исторически факт, че трябва да се посочи на грядущите поколения чий е Ботев, за какво се бори и за какво умря той. Хр. Радевски, Избр. пр III, 19. И в твойто славно минало прозря / грядущата ти слава. Ив. Вазов, Съч. V, 45. Аз ща счетя себе си най-счастлив от человеците, ако,.., стана причина на грядущите времена на благосъстоянието им [на българите]. ЗВС, 19.

2. Като същ. грядуще<то>. Обикн. членувано, ср. Бъдеще. В тоя паметник художникът е вложил едно символно съдържание: протегнатата ръка и уверената стойка на фигурата, като че ли сочат грядущето, което почва, за да изведе на бряг търсещото човечество. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 22. Всяка планина има своите върхове и сред тях един — най-висок. Най-могъщият връх на Балкана е Ботев. Но има още два, които се вишат в самочувствието и грядущето на нацията. С. Северняк, ИРЕ, 345.

— Цсл.