ГРЯХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЯХ, грехъ̀т, греха̀, мн. греховѐ, след числ. гря̀ха, м. 1. Рел. Постъпка, деяние, което от вярващите се смята за нарушение на религиозния морал; прегрешение. Мохамед е дал на своите следовници една вяра, която лекомислено прощава греховете на блудници и разбойници, стига да издигнат една джамия или един кервансарай край пътя. А. Каралийчев, ПГ, 110. Облада го [св. Спиридон] неспокойствие. Като не знаеше откъде иде причината за това, той помисли, че е извършил пред бога някой грях и почна да прекарва дните и нощите си в молитва. Елин Пелин, Съч. IV, 26. Но Груев, загледан така, всъщност се бе ослушал в собствените си мисли, които бяха предизвикани от лицето на Бориса — — лице на праведник, който страда заради греховете на всички грешни люде. Д. Талев, И, 486. — Какво искаш? — каза след малко, като го взе за просяк. — Нямаме хляб... Грях, не грях, ще те върна да си идеш. Нямаме нищо... Й. Йовков, ЖС, 37. Поп Сава Катрафилов бил на младите си години свещеник, но за някои мирски грехове хвърлил расото. З. Стоянов, ХБ, 303.

2. Разш. Осъдителна постъпка; провинение, вина. Стрина Венковица беше дошла в такова душевно разположение, в каквото изпада човек, кога ся усяща виновен за някоя голяма беда и иска му се да разкрие своя грях пред целия свят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 312. — Дали съм човек убил, дали съм някого ограбил? Какъв е грехът ми, не зная, а ти вече искаш да ме прогониш. Р. Стоянов, М, 32. Божура ходеше, както по-рано, из село, но сега сама и задяната с дете. Тя носеше открито срама си и не криеше от никого греха си. Й. Йовков, СЛ, 70. Човек може всичко да помисли, когато е сам. Споменех ли на моите хора за разговора, свадата беше неизбежна. Затова очаквах какво ли не. Дори от Василето, нека ми прости греха. Л. Петков, ПЛ, 14. И в тези дни, кажи ми ти, / когато ни притягат с обръч, / в сърцето, грях ли е, кажи, / че пазя още кът за обич? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102.

3. Само ед. С гл. съм в 3 л. ед. и обикн. със следв. подч. изр. със съюз да. Неправилно е, нередно е, осъдително е; грешно е, грехота е. Право казваш, не е грях да се пита. Всичко не може да знае човек.... Л. Александрова, ИЕЩ, 206. Внушават ни, че това — да

се защитаваме, било грях. Нека да е грях. К. Странджев, ЖБ, 19.

4. Само ед. С гл. съм в 3 л. ед. и вин. от крат. лич. местоим. Изпитвам чувство на вина, съзнавам, че постъпвам неправилно, несъобразно с принципите на религиозния или на приетия в обществото морал. И чуваш думи измежду публиката: — Не ги е грях от бога — казва една стара жена — из улиците очите ще си извадим от мрачина, нямат за газ пари, а тук взели свещи да ми палят. Ал. Константинов, Съч. I, 130-131. — Защо не си го хранил? Не те ли е грях? Й. Йовков, АМГ, 118. С едно още по-силно извиване на шията той се помъчи да свали своя упорит противник, но и този път не успя.. — Боже, боже, как не го е грях! — чупеше пръсти жена му и гледаше с омраза непобедимия български колос. Г. Караславов, Избр. съч. II, 36.

◊ Бера (тегля) греха (греховете) на някого. Разг. Поради свои постъпки, деяния или своето поведение по отношение на някого ставам отговорен, виновен за тежкото положение, в което е изпаднал той, или за неволите му. Ако ни бяха сдумкали, щях да отида при аллаха по къси гащета. И тогава ти щеше да ми береш греховете. А. Станоев, П, 121. Като се отдели [търговецът] от мене и остана при водителите ми,.., чух да казва на последните. — Който е излъгал тие хора, нека да им тегли греха и на тоя, и на оня свят. З. Стоянов, ЗБВ III, 64. Вземам си / взема си (навличам си / навлека си, слагам си / сложа си ) грях на душата. Разг. Извършвам някаква осъдителна постъпка или престъпление спрямо някого, прегрешавам спрямо някого, който е невинен. И нанесе с нея [палката] силен удар по голите стъпала на стареца.. — Пожалете ме, господ да ви пожали! Стар човек съм, не вземайте грях на душата си! Д. Ангелов, ЖС, 166. — Не думай така, Тошо! — сепна се старата. — Болно ще да е момчето, не си навличай грях на душата... Г. Караславов, С, 164. Поне за нея [Светла] помисли, преди да извикаш гръмогласно: "Горе ръцете!" Що да си слагаш грях на душата? Леко ли ще ти бъде да я видиш просната в миг на пода, пукнала от страх? А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 29. Вкарвам / вкарам в грях. Разг. Ставам причина някой да извърши нещо нередно, да се провини в нещо. — Няма да направиш крачка към вратата, докато не ти насоля дървената тиква. — Какво искаш, в грях ли да ме вкараш, няма да стоя със скръстени ръце. Л. Петков, ПЛ, 54. Влизам / вляза в грях. Разг. 1. Подозирам някого, че е извършил нещо непочтено или някакво престъпление. 2. Извършвам нещо нередено, непочтено или някакво провинение. — Боже, защо ме не вразуми, ами ме остави да вляза в грях срещу моята най-близка! Елин Пелин, Съч. III, 141. — От Гергьовден насам детето слугува у доктора. Дойде си ония дни — изпъдили го.. — Разплака се, срам го от мен, казало на майка си. Влязло в грях. Полъгал го синът на доктора и сега детето е бременно. В. Нешков, Н, 260. — Ний богомили не щем при себе си — така ни рекоха. — Ний не щем да влизаме в грях пред бога заради вас. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 154. Грях ми <е> на душата. Разг.; Грях ми е на душа. Остар. Обикн. във 2 и 3 л. със следв. подч. изр. със съюз ако. Не съм прав, не съм справедлив (употребява се като укор, когато се прояви незаслужено лошо отношение към някого или нещо). — Я го виж как му светят очите като на котарак през март. — Грях ви на душата, ако и за този човек кажете нещо! — махна с ръка Геньо, стана, отърси си потурите и си излезе поразсърден. Г. Караславов, СИ, 23. Но ако пристъпите една крачка, за да възпрете някак нашите братя из Сърбия и Черна гора, за да ни додат на помощ, тогава грях ви на душа! НБ, 1876, бр. 15, 59. <И> греха не си давам. Диал. Много голям скъперник съм, не давам никому нищо. Имам (нямам) <срам и> грях <от (пред) бога>. Разг. Имам (нямам) съзнание, че нарушавам религиозния морал или че върша нещо осъдително. — Какво приказват, стрино? Наистина ли татко е взел парите на дядо? — .. — Дрънкат си хората. Нямат грях пред бога. Елин Пелин, Съч. III, 67. Никой никого не можеше да принуди и общината никого не можеше да накара силом за каквото и да е, но людете имаха срам и грях и всичко се оставяше на тяхната дума и чест. Д. Талев, ПК, 141. Лягам си / легна си (ще си легна) на греха. Диал. Разбирам, покорявам се, примирявам се с нещо. Падам / падна в грях. Остар. Извършвам грях; съгрешавам. П. Има ли вина у нас, кога падаме в грях от дяволските изкушения? О. Има. КТЕМ, 38. Паднало ми грях. Диал. Смилил съм се, съжалил съм се. Плащам (изплащам) нечий грях (нечии грехове). Разг. Понасям последиците от провиненията, грешките на някой друг. "Аз очуках ръжта, аз очуках и кмета.. Дъщерята пък, кажи-речи, чужд човек. Тя за мъжа си не може да отговаря, та на баща си ли греховете ще плаща?" Х. Русев, ПС, 164. — Ама ти не чуваш, Петко, какво приказват и тя, и Христо. Държали сме ги тука — чужди грехове да изплащат. П. Тодоров, Събр. пр II, 403. Аз нямам нищо общо с баща си. Защо аз трябва да плащам греховете му? Бл. Димитрова, ПКС, 210. Първороден грях. Книж. Според Библията — грехът на Адам и Ева, заради който човечеството носи вина от самото си създаване. Заглавието на лекцията и първите ѝ думи изглеждаха напълно издържани в съвсем благопристоен стил.. "За същността на първородния грях и за неговото изкупление"... И. Спасова, ЧК (превод), 13. Смъртен грях. Тежка и непоправима простъпка. Почувст‑

вува се [Велика] сломена. И ако тръгна отново да оре, то бе, защото тя смяташе за смъртен грях незасяването на земята със зърно. К. Петканов, МЗК, 176. Страшната истина [за убийството], която Джупуна не беше признал на жена си,.., сега обсеби съзнанието на Рада Джупунова. Богатството беше спечелено чрез смъртен грях — и бог я наказваше с убийството на Костадин. Ем. Станев, ИК III и IV, 511. Събирам / събера греховете на някого. Разг. Изповядвам някого. Ще оставя греховете си някому. Разг. Ирон. Като много беден, след смъртта си не ще завещая нищо на наследниците си.