ГУБЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀БЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от губя и от губя се. — Ти, бай Йордане, си започнал със стихове, защо си ги изоставил? Йовков трепна като жегнат и отговори: — писал съм, но вече не пиша, защото нямам време за губене. А. Каралийчев, С, 256. Пътуването с влака му [на Макс] се стори опасно и свързано с губене на време. Д. Димов, Т, 247. Гостите стояха настрана от огъня, между тях беше и Синап. Никой не го познаваше: сега се връщаше той след многогодишно губене. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 190-193.