ГУБЕРНА̀ТОРСТВО

ГУБЕРНА̀ТОРСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Управленска институция, начело на която стои губернатор. Новият губернатор му предложи да го придружава охрана или някой чиновник от губернаторството. В. Геновска, СГ, 36.

2. Сградата, в която се помещава тази институция. Губернаторът се много зарадва на своя побратим и даде вечеря в губернаторството. Й. Радичков, НД, 21. Губернаторството се помещаваше в една обикновена свищовска къща. К. Странджев, ЖБ, 37.

3. Длъжност на губернатор. Евгени си представи и членовете на този политически "синедрион":..; запасния полковник Игнат Симов,..; стария Дамаков, който.. се държеше така важно и изпъчено, сякаш сам Хитлер го е потупал по гърба и му е обещал губернаторството на някоя от завладените страни. Д. Ангелов, ЖС, 82.

4. Само ед. Разг. Управление на губернатор. Свърши се с неговото губернаторство. РСБКЕ I, 210.

5. Прен. Пренебр. Своеволно управляване, самовластно командване, без каквото и да било съобразяване с интересите на подчинените; гебурнаторщина, властване, властничество. Селяните се възмущаваха гласно ог губернаторството на новоизбрания областен управител.

6. Административна област, която се управлява от губернатор. Преди Съединението от 1885 г. Южна България представляваше отделно губернаторство. РСБКЕ I, 210.

Списък на думите по буква