ГУБЀРНСКИ

ГУБЀРНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от губерния (в 1 и 3 знач.). Това [Бакин от драмата "Таланти и поклонници"] е млад губернски чиновник с бакембарди, с верижка на жилетката, с черна папийонка на бял костюм, опулен, грижливо и някак си самодоволно вчесан на път. Г. Караславов, Избр. съч. III, 397. След това тя отиде в губернския град, а когато се върна, заяви на лекомисления баща, че по заповед на генерал-губернатора взема Петърча в Петербург. М. Марчевски, П, 106.

Списък на думите по буква