ГУ̀БЕРЧЕ

ГУ̀БЕРЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от губер. — Окъсня! Сега трябваше да сме в боаза — недоволно рече той, като метна на седалката едно вехто губерче и побърза да се настани до своя зет. Ем. Станев, ИК III и IV, 402. — Вий да снемете отгоре и да натоварите на колата прикята на дъщеря ми. Килими, губерчета, всичко, каквото е изтъкано и приготвено за нея — до игла! П. Тодоров, Събр. пр II, 434.

Списък на думите по буква