ГУБИВРЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУБЍВРЕМЕ, мн. няма, ср. Разг. Безплодно занимание, проява, поддържане на определен вид отношение, за които напразно се изразходва, пилее време; губене на време. — Чуден човек си ти, наистина! — скимти Беба и гледа с безпокойна тъга жестоко оскърбения Буби. — Мислиш ли ти, че аз съм мълчала и че не съм му казала всичко? — Е, и той какво ти отговори? — Нищо. Хич не иска и да ме слуша. Разправя ми, че такава любов като нашата била само губивреме. Св. Минков, РТК, 85. Простото четене на какво да е творение, без анализ и проникване, е греховно губивреме. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 203. Тя му трябва, той на нея и това е всичко, другото са сантименталности и губивреме. Концерти, ресторанти, кина. Не, една женена жена трябва да си знае мярката. В. Жеков, ТП, 90. Когато се засмея (..), веднага се откриват почернелите ми, дребни зъби, които не съм поправял много отдавна, защото смятам, че зъболечението е губивреме — чакални, илюстровани списания. К. Калчев, ДНГ, 15-16. // Мързелуване, отсъствие на полезни занимания; губене, пилеене на време, безделие. Мама никак не обичаше размайване и губивреме. Т. Влайков, Пр I, 62.