ГУБИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУБЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. 1. За лице — който погубва някого; погубващ, гибелен. Калоян великий цар, вожд ратоборни, / на гърците ужас, губителен враг. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 27. // Който с поведението си, деянията си е вредител, причинява вреда. Не толко [училищата] са вредителни, а и нема никакъв плод да принесат на Отечеството ни. Такива са: униятското или йезуитското, от което, като се прелстиха някои от нашите българчета,.. ще бъдат на всегда орудие йезуитско, всегда губителни на народа ни. АНГ I, 604.

2. За действие, проява, явление — който има гибелни последствия за някого, нещо; пагубен. Ако Абдул Хамид предприеме против братята им в Смирна, Мала Азия и островите оная губителна политика, която сполучливо употреби срещу арменците, мислят ли гърците, че днешното им поведение ще им спечели симпатията и съжалението на света? Пряп., 1903, бр. 16, 3. Те чезнели един за друг, / в сърца с прикривана болежка, / но зла съдба смрачила тук / губителна любов младежка... Ив. Карановски, МП, 26. Ветиите имат обичай да полагат предложенията на тая дохватка в обратен порядък,..: Неучението е губително и вредително. Ф. Велев, КГ (превод), 5. Губителна треска. Губителна болест. Губителна страст.