ГУБЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГУ̀БЯ, ‑иш, мин. св. гу̀бѝх, несв., прех. 1. Преставам да притежавам, да имам нещо, като поради невнимание го изпущам, оставям някъде, без да забележа. Противоп. намирам. Сляп абаджия конеца си губи. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 123. Често губя пари. △ Вече губя няколко чадъра.
2. Прех. понякога без пряко доп. Лишавам се от някакви материални ценности, изгоди, пари и под., които имам или бих могъл да имам. Противоп. печеля. В деня на заминаването Тъкачев плати на Кира за цял месец напред, та докато да си намери друг квартирант, да не губи. Г. Караславов, ОХ I, 280. Главният експерт на "Никотиана" притежаваше финеса на хората от старото поколение, които спускаха рушвета незабелязано. Той умееше да губи на покер и на бридж. Д. Димов, Т, 195. Всичко младо и кадърно бяга към служба. Страната губи здрави ръце, здрави умове. Ив. Вазов, Съч. Х, 121. Разоряването на Иван Кунчев трябва да се постави и в рамките на масовото западане на българското занаятчийско население, което не било в състояние да се бори срещу засилващата се конкуренция на западноевропейската промишленост и губело все повече пазара на своите произведения. Ив. Унджиев, ВЛ, 36-37. — Идвай вечер, дядо — викаше той [Кольо] на стареца. — Идвай през почивките. Сега нямам време, губя точки — и продължаваше да влече вършините. Ем. Станев, ПЕГ, 118. ● Обр. Тоз, който се предава на времето, губи вечността. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 135.
3. Прех. понякога без пряко доп. Лишавам се от възможността да бъда, да стана победител във война, борба, състезание, конфликт и под.; изгубвам, загубвам. Противоп. печеля. Този вестник,.., пишеше все някак тревожно, страшно и все изкарваше, че Съглашението губи, а Германия и Австро-Унгария печелят. Г. Караславов, ОХ I, 398. След съдебното заседание той разбра, че губи делото за делба. △ Нашите волейболисти губят в мача с Ю. Корея.
4. Лишавам се от някого поради смъртта му, отсъствието му или преставам да имам някого като някакъв. Там, на сцената, вместо срамежливата Лина,.., лудуваше съвсем друго момиче — чуждо, недостъпно, и все пак това беше тя. Аз чувствувах с болка, че едвам сега почвам да я обичам истински — когато, може би, я губех завинаги... Г. Райчев, Избр. съч. II, 115. Дядо Рачо Бейката беше общият смехотворец, без когото Донювото кафене губеше непременно посетителите си. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 94. След всичко, което е случи между нас, аз зная, че те губя като приятел. △ Ако те заминат, заводът ги губи като специалисти.
5. Лишавам се от притежанието на нещо добро, полезно за мене, от някаква придобивка. От неговия решителен устрем той разбра, че напорът е неудържим — войската губеше предимството си в боя — и стана зелен като гората. Ив. Хаджимарчев, ОК, 442. — А теб какво те засяга всичко това? .. Спиро веднага избухна: — Какво ме засяга ли? Та демократичните народи губят един след друг свободата си... Д. Ангелов, ЖС, 22. Той мълчеше и чувствуваше, че губи позициите си. — Еми, нима не можеш да ме разбереш? — попита той умолително. П. Вежинов, ДВ, 117. — Ти си чорбаджийски син и аз съм чорбаджийска дъщеря. Ако ще губим чорбаджийството си, двама да го губим. П. Тодоров, Събр. пр II, 391. Ивайловата съпруга, предишната царица Мария, както и децата ѝ, родени от цар Константин-Асен и от Ивайло, губят всякакви права върху престола. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 470. // Разш. Лишавам се от положителното отношение на някого към себе си или преставам да имам някакво положително отношение към някого. С течение на времето и след многото досади с дружествените работи, гдето постоянно се е апелирало към неговата каса, Ценов е губел уважението си към действителните членове, бедни дяволи, и е свиквал с доста груб тон спрямо тях. М. Арнаудов, БКД, 240. Да ти стоят вързани стотици хиляди капитал, да текат лихви и срокове, да губиш доверие и търговско име — малко ли е това? Д. Калфов, Избр. разк., 117. — Хич бива ли човек да си губи уважението за теле? Н. Каралиева, Н, 97.
6. Лишавам се напълно или частично от присъщите си качества, свойства или състояние. Оттука пътят губи своя лош характер, той прави по-чести зигзази и заобикаля ръба на склона. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78. Ниското близо до хоризонта слънце по‑
тъмняваше и чезнеше в тая мъгла,.., предметите губеха строгите си реални очертания. Й. Йовков, Разк. III, 60. Той като че се разболя. Взе да слабее, да чувствува отпаднали краката си, да губи сили... Кр. Григоров, Н, 59. Корабът се люшкаше на една и друга страна, като че ли губеше равновесие. Гр. Угаров, ПСЗ, 74. При навлажняването на тъканите някои от тях променят цвета си и губят лъскавината си. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 49. Забравят се най-скъпите неща, / забравят се най-хубавите думи, / бледнеят и най-нежните писма, / цветята губят своя цвят и клюмват. Ив. Пейчев, Избр. ст, 58. Губя способността си да мисля. Губя апетит. Губя обаянието си. // Намалявам силата, степента, размера на някакво качество, състояние и под., което има количествени измерения. Бяхме тръгнали по най-опасната стръмнина между Пловдив и Стара Загора, стръмнина с много завои.. Влакът постепенно губеше скорост. Ив. Бурин, НП, 50. Надолу автомобилите се спускаха лесно, но нагоре губеха инерция, поднасяха се. Й. Радичков, СР, 178. След избухването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.. много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат. Вл. Андреев, АЕ, 28. Една добродетел, каквато и да е, изнесена лично от притежателя ѝ на показ, губи цената си. Елин Пелин, Съч. IV, 183. Ако тялото става по-студено, т. е. понижава температурата си, казваме, че то губи топлина. Физ. Х кл, 1951, 34. // Носител съм на някакви положителни качества (красота, стойност и под.) в една по-слаба степен при наличието на известни обстоятелства. Противоп. печеля. Много жени, инак хубави, отблизо губят: открива се някой недостатък, макар малък, макар грижливо прикриван. И разочарованието иде много бързо. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Недялка нищо не губи в селската си носия: тя си е сама гиздосия. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 79. И скалите на милкова ливада са красиви,.., но все пак тия скали много губят при сравнението им със скалите на Черепишкия манастир. Ал. Константинов, Съч. I, 241. Главно поради водевилния си завършек разказът губеше доста въпреки високата си художествена стойност в цялото. СбЦГМГ, 397.
7. В съчет. със съществителни, означаващи чувства, псих. състояния и под. Преставам да изпитвам чувството или да се намирам в състоянието, означено със съществителното. Никола често прекалява и Димитър, колкото и да е кротък, губи търпение, избухва караница и намесата на Стоила става необходима. Й. Йовков, Разк. I, 12. Когато театърът ехти и се тресе от техните ръкопляскания, на артиста става добре,.. Без тая особено сладка музика за нас най-силният талант мъждее; губи доверие в себе си... Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Само заради тия си "специални моливи" — в същност едни обикновени моливи, като всички други — Матеев се разсърдваше понякога и губеше настроение. Д. Калфов, Избр. разк., 357. Устните ѝ затрепераха, тя почувствува, че губи контрол над себе си и че всеки миг ще направи нещо неприлично, недостойно за нея — ще избухне в ридания. Бр. Йосифова, БЧМ, 26. Един поручик ги заловил, когато прескачали оградата, и ги арестувал.. Смирненски, който никога не губел присъствие на духа, и сега не трепнал. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 65. Стамболов не губеше надеждата да дойде до едно споразумение със София. С. Радев, ССБ II, 133. Губя вяра. Губя самообладание. Губя самоувереност. Губя кураж. Губя представа за времето. Губя интерес.
8. Непрех. С предл. от. Лишавам се от известна част от нещо, което цялостно съм притежавал. — Татко ни писа... Той много се тревожи от тая руда. Кредитите му са изчерпани до левче, а рудата стои, окислява се, губи от цената си. Х. Русев, ПЗ, 186. Една песен не губела от своята лирическа стойност и можела да се пее като епическа песен... П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 304. Тяхното обаяние неиминуемо губи от силата си и блясъка си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 165. Не можеше да я обича и едновременно да бъде той и някой друг, който всеки миг губи от себе си и от собственото си достойнство. А. Наковски, БС, 145-146. Въпросът за устойчивостта на плаващите тела е изследван за първи път от Архимед в книгата му "За плаващите тела". В нея се среща законът, че всяко тяло, потопено в течност, губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Матем., 1967, кн. 2, 4. Месото от млад добитък тъй също по-лесно са смила, нежели месото от стар добитък, защото последното малко по малко губи от водата си. Ступ., 1875, бр. 6, . Губя от достойнството си.
9. Напразно, без полза изразходвам нещо ценно — време, младост, сили и под; прахосвам, хабя. Нейко го гледаше усмихнат: като че не беше същият тоя човек, който през зимата пиянствуваше и губеше времето си в кръчмата. Й. Йовков, Ж 1945, 82. Я чуй, Хълбьо си крие тъдява жълтичките. Ти го проследи, вземи ги и се махни от манастира. Що си губиш младините? Ем. Станев, А, 71. И днес, вместо да го гледаме да губи силите си на трибуната, щяхме да четем в европейските вестници блестящи отзиви за неговите игри на лондонските, парижките и петербургските сцени. Ал. Константинов, Съч. I, 132. Калиопа хубавица, / .., лудо младо не люби/ / младостта си, / радостта си/ не губи! П. К. Яворов, Съч. I, 11. Та кой би спомнил за Сократа, / та
кой би губил своя глас, / ако в скръбта на веселбата / не беше ти навред при нас? Д. Дебелянов, Ст, 1946, 166.
10. Преставам да виждам, чувам, усещам някого или нещо, които съм възприемал. Тъмна мъгла лежи над Пирина, / но подрумник път далек не губи. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 151. Ловците на няколко пъти губиха следите на сърната. △ Чакай ме на ъгъла, не искам да те губя в навалицата! ● Обр. И мълчах, макар да виждах, че всеки ден губя нишките на ясните си мисли и не разбирам вече кой от двамата е вплетен по-силно в тях. — паунов или Вешовски. Г. Райчев, Избр. съч. I, 210211. // Правя нещо да не се вижда, чува, усеща. Командирът провери хората, после разпореди тихо: — Ще вървим на изток по коловоза и колкото се може с по-голяма бързина. Задната група ще маркира лъжлива посока, после ще ни настигне.. Тая малка, но важна партизанска хитрост — да губят следите си — те неведнъж бяха използували. П. Вежинов, ВП, 77.
11. Остар. и диал. Погубвам. А стадото шпиони, които ми служат, са стараят да са отличат с подлост; а после често губат сами себе си с това същото оръжие. СТ. Ботьов, К (превод), 34. Царят заповядал на джелатите си да додат, да ги изведат накрай града и да ги посекат... — "Стой, недей си губи болярете, царю честитий, продумал на скрития старец син му, аз намерих где има жито за семе"... Христом. КВ II, 188. Мари Станке, / гюл фиданке, / .. / Стига люби, / момци губи... / Ох, ох! Ц. Церковски, Съч. I, 159. И на майкя еврейче си дума: / "Алал, мале, що си ме родила, / алал, мале, дек си ме доила, / че погуби де юнак що има, / сал остава от Прилепа Марко, / ала утре и него ще губа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 35. "Леле варай, мой девет брайкя! / Дека да сте, сега тука да сте, / да фанете това лудо младо, / ни го бите, нито га губете, / на го тука вързан докарайте, да го вържа с моя руса коса. Нар. пес., СбНУ II, 34. губя се. Страд. от губя в 1, 2, 3, 5, 9, 10 и 11 знач.
ГУ̀БЯ СЕ несв., непрех. 1. Не съм налице, няма ме; изчезвам, липсвам, загубвам се, изгубвам се. Те говорят за теглата и лишенията,.., за писмата, които се губят. Й. Йовков, Разк. I, 63. — То че сметките на Василя не са прави, не са. Лъже ни. Но яд ме е, дето казва, че го били обрали. Тук се губят парите на шест каруци храна, не е малко. Й. Йовков, АМГ, 73. Ала не щеш ли, скоричко съзрял, / чу губят се кокошки всяка нощ: / злосторник някой лош / редовно ги крадял. Д. Подвързачов, Б, 64.
2. Преставам да знам къде съм, как да отида при хора и места, които са ми познати; загубвам се, изгубвам се. Случвало ли ти се е да се губиш в непознат град? △ Дръж се за ръката на майка си, че децата лесно се губят.
3. Отсъствам, без обикновено да се знае къде съм и колко време няма да ме има; загубвам се, изгубвам се. Великин беше скитник и просяк,.. Той обикаляше из околните села, губеше се с месеци и току виж, че дошъл пак. Й. Йовков, ЧКГ, 159. На млади години Тонката скита из Русия като градинар, ходи в Австралия, губи се, занаяти променя, пада, става, докато най-после се прибра с малко капиталец в родния си град. Чудомир, Избр. пр, 232. Де беше ходил Обрад, по кои земи и царства се беше губил — никой нищо не узна. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Мъжът се обляга на вратата, стои и гледа [умрялата].. Тук го беше родила тя,.. Ей тази земя бе пазила тя за него, когато той се губи години наред из Америка, да си търси късмета. К. Константинов, СЧЗ, 103-104. И все така — непоправим, авантюрист и скитник — / с очи разтворени широко, ненаситни, / отиваш. Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима. Е. Багряна, ЗМ, 76. // Прекарвам известно време някъде в някакво занимание, което обикн. е безполезно. Беше му омръзнало да се губи по цели нощи из селските улици и да виси като просяк по чужди порти, само за да е по-близо до Тодора. К. Петканов, БД, 13. Той [Ганю Пинтов] бил нехаен стопанин, обичал повече приятелските срещи, гуляите и по цели нощи се губел на лов за риба по Марица... Г. Караславов, ОХ I, 26. — Почна да се губи из турската махала, да се прибира у дома по-късно. Д. Спространов, С, 158. Сиромах Дончо нямаше никаква земя и работеше на по-заможните селяни срещу храна, а зиме се губеше из горите да прави просеки за свличане на дърва. Д. Ангелов, ЖС, 388.
4. Преставам да се виждам, да мога да бъда възприеман; изчезвам, загубвам се, изгубвам се. На отвъдния склон се гушеха десетина неизмазани селски къщурки, нататък почваше гора, а зад нея реката правеше завой и се губеше зад друг горист рид. Ст. Загорчинов, ДП, 303. И ето още отдалеч по бялата пътека на границата се задава някаква черна точка. Тя се движи, премята се неравно надолу и нагоре, губи се из тревата или в някоя падина и пак се показва. Това е Балкан. Й. Йовков, Разк. I, 120. На едно място шумата наистина беше опръскана с алена, прясна кръв. Огледахме напред-назад, по всички страни — губеха се всякакви следи. Д. Калфов, С, 6. Дойде пролетта. Клонете на бадема се отрупаха с цветове и къщичката се губеше сред тях като в розово облаче. П. Славински, МСК, 83. На хоризонта пак полек-лека / се губеха платната всяка вечер / и мачтите изчезваха далеко, / но ние бяхме ослепели вече. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33.
5. Оставам незабележим, почти не лича, не се забелязвам на фона на някого, нещо или всред други лица, предмети; изгубвам се. Защо още не бяха оженили Стояна, още на петнайсет или шестнайсет години за някоя двайсет и пет или трийсетгодишна мома, както беше по селския закон? Може би защото се губеше някак между толкова люде в къщата на Глаушевци. Д. Талев, ЖС, 11. Застанал по средата на подредения си и потънал в зеленина двор, той рееше из него поглед и се усмихваше радостно,.. Съседът му Панко Виденов,.., се губеше до високия му ръст. Д. Ангелов, ЖС, 69. Мисля, че някъде на булевард "Дондуков" се губеше между по-големите сгради малкото кафене, дето след Балканската война се събираха бежанци от Добруджа. Н. Лилиев, Съч. III, 24. Пръв той започна да носи цветен цивилен панталон, толкова широк в маншетите, че обувките му просто се губеха в тях. П. Вежинов, ДБ, 266. // С предл. в и следв. съществително, означаващо дреха. Изглеждам значително по-малък по размер, изглеждам смален. Още по-смешен го правеха шаечените му дрехи, взети сякаш от някой много по-едър човек, в които той цял се губеше. Й. Йовков, ВАХ, 43. В широкото сетре с дълги ръкави се губеше, макар и едрият ми, момчешки ръст. З. Сребров, Избр. разк., 136.
6. За звук, песен, шум и под. — преставам да се чувам; загубвам се, изгубвам се. — Бате, не мож позна Пенкиния глас!.. — Долавям, но слабо... слива се с другия и се губи! Елин Пелин, Съч. I, 161. Не, това беше плач, плач на жена — .. Той ту се губеше в бурята, ту отново огласяше нощта. Г. Райчев, Избр. съч. II, 54. Той от досада изпразни пушката си в езерото,.. Раздаде се само сух гръм, един пукот, но ек няма — на такива висоти звуковете се губят. Ив. Вазов, Съч. ХV, 84. Отдясно и отляво ту се губеше, ту отново се усилваше бумтежът на съседните трактори. А. Гуляшки, МТС, 344. Последните ѝ думи се губят в шума на грубите, нестихващи стъпки. Л. Стоянов, Х, 165.
7. Преставам да съществувам; изчезвам, загубвам се, изгубвам се. В оригинала те [песните на поета] имат хубав изглед, не лош стих, и тук-таме блестят дивни елмази на мисълта и на поетическия израз. В превод,.., всичко това се губи. А да пренасяш чак от Немско неща, които се губят в България, то е само губивреме. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 113. О, планини свещени, о, вий гори Балкански, / .. / Желал бих аз да фръкна и къмто вас / да дода, / .. / Де чуй се водопадът, де злобата се губи. Ив. Вазов, Съч. I, 73. Всеки казва: "Патриот съм, / о, познава ме народа!" / И се впуща, та приказва / за напредък и свобода. / А когато се домъкне / враг пред бащина нещастна — / изведнъж патриотизмът / в тях се губи или гасне. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 201. Фиността на копринения плат, който се получава от фабричната коприна, не може в никой случай да се получи от домашната коприна. Затова в много случаи ефектът от коприната се губи, а понякога дори не може да се разбере дали тъканият от домашна коприна плат е копринен. ОФ, 1950, бр. 1799, 2. // Стесн. Бавно, постепенно преставам да съществувам; линея, чезна, изгубвам се. Току зачернее човеку пред очите,.. — легне,.., по цели дни и недели. Съхне, съхне, губи се. Така умря баба Неда. Елин Пелин, Съч. I, 72. А леля ти Гена сѐ търпи и пред хората ужка нищо нема, а пък сама сѐ се топи и губи. Т. Влайков, Съч. II, 30. Той [конят] ми бе като болен другар, болен стар приятел. И сега ми се струва, че някакъв близък човек, от моята къща човек, се губи, умира... Д. Калфов, ПЮН, 39-40. А сега ето и тази суша — повече от два месеца как не беше паднало нито капка дъжд: тревите вехнеха, посевите жълтееха и се губеха всеки ден... Г. Райчев, Избр. съч. I, 135.
8. Обикн. с предл. в. Не се проявявам достатъчно ясно, за да бъда добре възприет, опознат и разбран. Миналото на италианеца се губеше в неизвестност, а злите езици разправяха, че е улавян в измама на покер. Д. Димов, Т, 533. Действията на неприятеля, колкото и да се открият, показват всякога едно лице, а всичко друго се губи в тайна. Й. Йовков, Разк. II, 230. Повечето настояваха да ни четат стиховете си сами, защото иначе поезията се губела. В. Андреев, ПР, 201. Сините му [на бае Петър] очи гледаха кротко, на малките му уста се губеше готова усмивка. А. Страшимиров, ЕД, 57. // За мисъл и под. — проявявам се слабо, неубедително, така че трудно мога да бъда осъзнат. Мислите подскачаха в съзнанието му [на Евстати], светваха, губеха се и той с мъка следеше разпокъсаната им нишка. А. Гуляшки, МТС, 97.
9. Напразно, без полза се изразходвам; прахосвам се, хабя се, загубвам се, изгубвам се. Тегленето на комина става причина да се всмуква въздух отвън и през най-малките пролуки на врати и прозорци. Така се получава проветряване, полезно от хигиенично гледище, но вредно за отоплението на стаите, защото много топлина се губи навън. Физ. Х кл, 1951, 72. При претопяването на маслото част от мазнината неизбежно се губи.. Загубите на мазнина при претопяването се движат средно от 0,6 до 0,75 % от теглото на взетото за топене масло. Н. Димов и др., ТМ, 80. И колко жар, съкровища от сили / в борба безумна губят се безплодно! Ив. Вазов, Съч. III, 79. Зарад добрини световни / не си жалим ни живот. / Губим ся насам, нататък / ставаме на всичко роб. Г, 1858, 14.
10. С предл. в. Изразходвам времето, силите си за нещо обикн. ненужно, излишно. — Колко спокойно говориш! И как разсъжда‑
ваш... — Аз никога не се губя в излишни разсъждения. Организацията не може да допусне такива своеволия. Тя има свои закони. Д. Талев, ГЧ, 313. Велик и едър във всичките съдбоносни исторически моменти, народът няма време да се губи в ситнежи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 236. Бързо, без да се губи в излишни наставления и нареждания, той построи четата в колона по един. Д. Ангелов, ЖС, 354. Останал верен на реалистичните подробности от всекидневния бит, писателят не се губи в тях. Лит. ХI кл, 340.
11. За очи, поглед и под. — отправям се надалече или прониквам надълбоко, там, където зрението вече нищо не може да долови. Сега очите му се губеха на длъж и шир из равнината. К. Петканов, ЗлЗ, 95-96. Далеч, в дъното някъде, където вече се губи погледът, блестят два самолета. А. Станоев, П, 20. Обичам те, долино моя хладна, / .. / Приятно губи се окото в твойте / отрадни сенки. Ив. Вазов, Съч. II, 14.
12. С предл. в. Погълнат, обхванат съм всецяло от някакво чувство, занимание или от някакви мисли. С часове се мъчеше да си представи небето над равнината, но винаги се губеше в мъката си. К. Петканов, ЗлЗ, 109. Но княгинята се губеше в съзерцанието на разпънатия, който продължаваше да ѝ протяга ръцете си над главата на славянина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 97. В рояка спомени свещени, / де моя дух сега се губи, / се твоят образ въжделени / духът ми, майко, среща, люби. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 189. Аз страдам тук и мъка ми тежи — / и в мъката унивам и се губя, / а искал бих — сред правда и лъжи — / безумно да презирам и да любя. Хр. Ясенов, Събр. пр, 34.
13. С предл. в и в съчет. със същ. догадки, предположения. Задълбочено обмислям нещо, като се старая да намеря обяснение за него, да го разбера. Забелязах, че когато той разговаряше, обръщаше се към нас, двамата мъже. — Какво значи това? питах се аз.. И ето че додето още се губех в догадки, гостът допи чая си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 7. Но де собствено ще идем в Лозенград?.. Губехме се в най-странни предположения и догадки. Й. Йовков, Разк. II, 207. Често в улицата людна / виждах някъде отива / някоя жена красива, / .. / В тъмни се догадки губех: / тя коя бе, аз не знаех. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 204.
14. Рядко. Жертвам се. Свой своего и да не люби, длъжен е за него да се губи. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 108.
◊ Губя власт над себе си. Книж. Преставам да се владея. Губя главата си. Разг. Заплащам със свободата (живота) си за някакво рисковано деяние. — От мене ще имате всяка седмица по два чувала брашно. Ще ги намирате тук в ръженицата. — Пълна конспирация — рече Емил. — При провал губиш главата си. Д. Вълев, Ж, 41. Губя давност. Разг. Преставам да имам значение, да важа. Щом ти не спазваш дадената дума, и нашето обещание губи давност. Губя от очи <те си> (погледа<а си>) някого или нещо. Разг. Преставам да виждам някого или нещо. На срещите на нашата десятка не се явяваше или стоеше съвсем малко и намираше повод да се прибере в къщи. Изобщо почнахме да я губим от очи. Ем. Манов, МПЛ, 188. Губя почва (терен) <под краката си> . Книж. 1. Не се чувствам сигурен в себе си, преставам да съм уверен в нещо; проявявам колебание, несигурност в нещо. Той [Дако] предчувствуваше, почти беше уверен, че жена му няма да хареса момичето. Представи си как ѝ говори, как я увещава, но сещаше, че губи почва под краката си. Г. Райчев, ЗК, 18. Но няма да е зле, ако ѝ припомня, че трябва да бъдем по-големи реалисти — че когато възпитаваме децата, не бива да губим почва под краката си... Цв. Ангелов, ЧД, 141. 2. Преставам да имам власт, влияние, авторитет. Без "Никотиана" той [Костов] губеше почвата под краката си, нямаше кого да подкупва, увещава или заплашва с нейната мощ. Д. Димов, Т, 620. Да пишат така "младите" са били напълно прави: докато те са били господари на влиятелните вестници "Народност" и "Дунавска зора", "старите" с мъка са търсели образовани българи за издаване на вестника си "Отечество" и са губели постоянно почва между революционно надъханата емиграция. М. Арнаудов, БКД, 97. Колкото повече немците отстъпваха и губеха терен под краката си,.., толкова те ставаха по-зли и по-свирепи. Ив. Мартинов, ДТ, 230. Губя себе си. Разг. Рядко. Не мога да овладея и да имам нужното за момента поведение. Катя почувствува, че колкото той почна да се самообладава, толкова тя почна да губи себе си. Ст. Чилингиров, РК, 36. — Аз виждам как губя себе си. Ив. Кирилов, Ж, 75. Губя си здравето. Разг. Разболявам се или ставам болнав, поради лошите условия, на които съм бил подложен, обикн. при работа. — С пръст той не е пипнал тази земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим о̀време. Елин Пелин, Съч. III, 21. Губя сила. Книж. За закон, наредба и под. — не важа, не се прилагам. Губя си ума (акъла) обикн. по някого, по нещо. 1. Разг. Постоянно мисля за някого, в когото съм силно влюбен, или за нещо, което силно желая. — Чедо, не си губи ума! Не можем се мери с Пендевци. Те са горди и инат хора. Забрави тая гола хубостница, та тя не ти е лика-прилика. К. Петканов, СВ, 166. — Виждат те често с Дундовия син, вярно ли е? — свъси една вечер баща ѝ големите си прошарени вежди.. — Отваряй си очите добре и много не си губи акъла! Б. Несторов, СР, 172. 2. Диал. Усилено мисля за нещо, мъча се да разбера нещо; размислям. Има панегерици, които си губят ума подир кра‑
ката на хората, а не се повзират малко в главата и сърцето им! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 35. Губя съзнание (свяст). Изпадам в безсъзнание, припадам. Една нощ го мъчиха страшни физически болки, от които на три пъти губи съзнание и чак призори му поолекна и той [дядо Антип] заспа. Ил. Волен, БХ, 78. Двамата дишат един след друг в устата му, издъхват кислорода от дробовете си, губят свяст от напъване.. Пресъхват, подпухват бърните им от жажда да съживят мъртвите устни на юношата. Бл. Димитрова, Лав., 209. Дъждът засили, а по-после ливна като из ведро. Пламналият в огън болник беше облян до костите, но с него ставаше нещо, което правеше мъките му по-леки" — той губеше свяст и тъй дълго прекарваше в забрава. Д. Немиров, Б, 217. Губя ума и дума. Разг. Силно съм смутен, объркан, обикн. от голяма уплаха или изненада, и не мога нищо да правя или да кажа; стъписвам се, смайвам се, сащиствам се. Не успяват в живота човешки същества, които при първата житейска буря, губят смелост, изпадат в отчаяние, губят ума и дума. Губя човешкия си образ. Книж. Имам само лоши прояви, постъпвам жестоко и безсърдечно. Калпав (червен) мангър не се губи; калпав (червен) мангър губи ли се и черен (чер) гологан (грош, мангър) не се губи; черен (чер) гологан (грош, мангър) губи ли се; троскот се не губи. Разг. Ирон. Обикн. за човек — употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива, не му се случва нищо лошо. — Ха — рече той [старецът], — викаха — Танаско се загубил,.. Ето го и Танаска! — И той се ръкува сърдечно. — Калпав мангър губи ли се, бре чичо Кольо! — тупна го Пинтата по рамото и това видимо поласка стареца. Г. Караславов, ОХ II, 68. — Помислих, че си потънал в земята. — Ха, черен гологан не се губи... — ухили се той и седна. Й. Демирев и др., ОС, 29. "Ако еничарите се опитат" — пише.. А да бъде убит Пазвантоглу пише ли? Не пише.. — Дано си прав, Омер — .. — Не бой се — .. — чер грош не се губи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211. — Довиждане, невесто. И бъди куражлия — чер гологан не се губи. Г. Манов, КД, 130.