ГУГЛА

ГУГЛА ж. 1. Островърха качулка, обикн. на ямурлук, която служи за предпазване на главата в лошо време. Когато бяхме вече там и снемахме гуглите на ямурлуците от лицата си, видяхме, че бяха се спрели много повече кола от всеки друг път. Й. Йовков, ВАХ, 24. Светлината освети фигурата на непознатия. Той беше наметнат с ямурлук, висока гугла закриваше очите му. П. Стъпов, ЖСН, 87. // Разш. Такава качулка, обикн. на униформена пелерина. Наоколо прииждат нови и нови тълпи.. Младежи с.. палта от английската флота, с гугли и дървени копчета. Б. Йосифова, БЧМ, 163. На площада пред фабрика "Фурнир" сновяха на двойки полицаи, накачулени с черни каучукови гугли. А. Гуляшки, Л, 104. Старейшините в бели ямурлуци със смъкнати гугли се наредили между цъфналите ябълки в подкова, която носи щастие. Д. Вълев, Ж, 103.

2. Диал. Островърха мъжка шапка, обикн. от агнешка или овча кожа с косъма навън; калпак. Копията с надянати на остриетата кожени гугли, стърчаха на сноп до спящите, а в края на поляната стоеше страж. А. Дончев, СВС, 145. Погледът му, зверски и лют, светеше под високата му космата, черкезка гугла. Ив. Вазов, Съч. ХI, 16. Цилиндричните равно отсечени калпаци се явяват след знаменития зов на Паисия, а изшилените молдовански гугли — след затриването на Източна Румелия. Н. Хайтов, ПП, 125. Овчарите насядаха на един ред и свалиха овчите си гугли. К. Петканов, ЗлЗ, 15. // Островърха шапка от плат или прежда. Слабичък, тридесет и четири-пет годишен мъж,.., с плетена гугла на главата.. нетърпеливо чака. В. Ченков, ЗХ, 81. Сред вихрушките търсех да зърна гуглата на детето, макар че бе трудно, защото всички деца бяха с гугли и на всички гуглите им

бяхо побелели. Й. Радичков, БФ, 45. Те бяха само мъже, навъсени и брадясали, с плетени гугли на главите си, с отъркани лакти на палтата и елеците. Кл. Цачев, СШ, 92-93. Мацко възлезе бързо като сърна въз стълбата и ся намери пред г. Трипани, който беше с нощната си гугла. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 140.

3. Бот. Най-горната част от плодното тяло на гъбата, която се намира над пънчето и прилича на шапка. Вкусните, с големи гугли гъби обикновено растяха по термитниците. Гр. Угаров, ПСЗ, 403. Червена е горната повърхност на гуглата на червената мухоморка. Ст. Драганов, ФБР, 55. Печурката расте по торни места из пасища и ливади. Нейното плодно тяло се състои от пънче и гугла. Бот. VI кл, 83.

4. Диал. Купчина сено (Вл. Георгиев и др., БЕР I).

Коренова гугла. Бот. Образувание върху нежното връхче на корена, което го предпазва от нараняване. На върха на корена има коренова гугла. Подобно напръстник тя прикрива нежното връхче на растящия корен и го предпазва от повреждане от страна на срещаните по пътя му груби почвени частици. Бот. V и VI кл, 34.

? Разправяй на гуглата ми; да разправя на гуглата ми. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. — Агрономът ни разправяше... — Да разправя на гуглата ми! — сопна се той неопределено. Г. Караславов, Избр. съч. I, 323.

— От лат. cuculla 'качулка'.

Списък на думите по буква