ГУГУТЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУГУ̀ТЧИЦА ж. Умал. гальов. от гугутка; гугутче. Сред оная цъфнала поляна / умната и скромничка Лиляна / от другарите се раздели. / Падна пак къдрица на челото, / сякаш на гугутчица крилото / и тъга очите замъгли. Ас. Босев, ВМД, 14.