ГУГУЦАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУГУ̀ЦАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Гукам; гугутя, гугуча. — Ами Колчо как е с невястата? .. — Младичка нали е тя, па както е и весела, гугуца около него — и той ѝ трепере, обича си я. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 221.