ГУГУЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУГУ̀ЧА, ‑иш, мин. св. гугу̀чѝх, несв., непрех. Диал. Гукам; гугутя, гугуцам. Не се знае кога са проспаха всичките мливари и воденичари, когато петлите в дамо зад воденицата си затрепаха крилете и креснаха, та пропяха първата си песен, а гълъбите,.., взеха да гугучат. Ц. Гинчев, ГК, 101-102. — Да дойдеш, Минке, у дома, /../ гълъби ще ни гугучат, / пауни ще им пригласят. Нар. пес., СбВСт, 539.