ГУДЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГУ̀ДЖ, ‑а, ‑о, мн., ‑и, прил. Диал. Обикн. за куче — който е без опашка или с къса опашка; гуджук. Нашият овчар е бил откривател и изобретател. Между другото чрез операция е успял да получи гуджо куче, докато сега някои научни работници и чрез кръстосване не са успели в това отношение. Г. Краев, ЛСП, 40.
— От тур. gucuk.