ГУЗНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ЗНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество, емоционално състояние на гузен. Аз посърнах, пребледнях и в моите очи всички виждаха гузност. Елин Пелин, Съч. II, 66. Бенковски и другарите му чувствуваха гузност пред тия хора, които по тяхна вина бяха изгубили всичко и още имаше да губят. Л. Стоянов, Б, 137. Докато траеше тази мълчалива картина — а тя трая немалко, защото всичките ѝ участници бяха не на себе си от ужас или гузност — Джем беше се борил. В. Мутафчиева, СД, 172. Той поглеждаше всякога с наведена глава и в очите му бързо проиграваше дълбоко скривана гузност. Д. Немиров, Д N9, 27. Гузност и малодушие някакво ги беше обхванало, каквото те досега не бяха изпитвали. И под силата на това гнетящо чувство те сещаха себе си слаби, превити, като че над тях да е легнал тежък непоносим товар. Ц. Церковски, Съч. III, 29.