ГУ̀КВАМ

ГУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; гу̀кна, ‑еш, мин. св. гу̀кна̀х, св., непрех. Гукам веднъж или няколко пъти. Фанале са сиви сокол, / отнели га честит царо /../ С уста гукна, с крила трепна, / та изпущил бела книга. Нар. пес., СбНУ XI, 32. Долетеа два сиви гълъба, / та паднаа Ивану на рамо. / С крила плесна Иван събудиа, / с уста гукна Ивану продума: / "Женен ли си, Иване, ил не си?" Нар. пес., СбНУ XLV, 378-379.

Списък на думите по буква