ГУЛЍЯ

ГУЛЍЯ ж. 1. Двегодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни, от рода на зелето, със силно надебелено, закръглено, зелено или виолетово стъбло, богато с витамини; алабаш. Brassica gongylodes.

2. Стъблото на това растение, използвано за ядене. От него [алабаша] за ядене се използва гулията, която представлява грудковидно задебелено и силно скъсено стъбло със спираловидно наредени многобройни листа. Сл. Петров, РКХО, 101. Най-често се облагали [с данъци] предлаганите в големи количества зеле,.., гулии, моркови, ряпа. Л. Петров и др., БНК, 17.

3. Земна ябълка. Helianthus tuberosis. С луковици се размножават лукът, лалето, лилията, кокичето, с грудки — картофът, гулията, гергината и др. ОБиол. X кл, 63.

4. Кочан. (Л. Андрейчин и др., БТР).

Списък на думите по буква