ГУЛЯ̀ЕНЕ

ГУЛЯ̀ЕНЕ ср. Отгл. същ. от гуляя. След побоя, още като влезе в кръчмата, той [Гроздан] седна и покани дружината си да пие и да се весели, но беше ясно, че нито на него е до пиене и гуляене, нито на другите общински служители се пиеше и ядеше. Г. Караславов, ОХ II, 129. И всички прекъснаха гуляенето да чуят какво ново е сторил. Ст. Даскалов, ЕС, 223.

Списък на думите по буква