ГУЛЯЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУЛЯ̀Й, ‑я̀ят, ‑я̀я, мн. ‑я̀и, м. Обилна гощавка, придружена с веселие. Една вечер писарите от управлението имаха гуляй. Опекоха си гювеч у Калчо гостилничаря и се събраха да се повеселят. Елин Пелин, Съч. I, 203. Пък той, вагабонтинът му, обиколил всички наши съветници,.., па им дал един гуляй — спукали се от ядене и от пиене. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. За радост на Сатанаил деспот Боско се пропи по непрестанни гуляи. Й. Попов, БНО, 4. В Сливен и досега са на почит гуляите, които дават основание да го наречем "гуляйджийски град".. На тези гуляи на дългите им софри се нижеха .. гювечи, шиш-кебапи, печени по хайдушки агнета, гърмяха пушки, въртяха се ножове, викаше се от все сърце и гърло. Ив. Хаджийски, БНДД II, 75. Имахме стара семейна традиция: в края на всеки месец, когато получавах заплата, да давам малък гуляй. Г. Райчев, Избр. съч. II, 118.