ГУЛЯЙДЖЍЯ

ГУЛЯЙДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝите, м. Мъж, който обича да гуляе. Изведнъж Пъндю скърши трапезарската песен и свирна весела, игрива, хороводна мелодия. Неколцина от по-първите гуляйджии скочиха,.., хванаха се за раменете и заиграха бавно, плавно, тежко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 73. Вечерните сенки вече лежаха върху млъкналото село, когато тримата гуляйджии се измъкнаха от кръчмата и седнаха в градинката до кладенеца. К. Петканов, ОБ, 162-163. В компрометираните мозъчни връзки на този гуляйджия и развратник бяха изпъкнали най-свежи поетични образи и сравнения. Й. Попов, БНО, 130. Бях младеж като всичките други — продължи вуйчо му. — Не се различавах по нищо. — А гуляйджия бил ли си? — младежът искрено се засмя. — Не, по това време още нямахме така наречената "златна младеж". Не беше прилично да ходим по заведения. П. Вежинов, НБК, 46.

Списък на думите по буква