ГУЛЯЙЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУЛЯ̀ЙЧЕ, мн. ‑та, ср. Разг. Умал. от гуляй. Той [Пилев] пътува от съседния град, там има апартамент,.., но ето, оказва се, че тук му трябвало гарсониера — ще остане някоя вечер, ще потрябва я за карти, я за гуляйче. Д. Бегунов, ЧОД, 58.