ГУМИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀МИЧКА ж. 1. Умал. от гума (в 3 знач.). Изтървах една мастилена капка върху корицата на тетрадката .. Нямах гумичка, нито друга тетрадка, за да сменя корицата. Почнах да търкам петното с пръст и то порасна. А. Каралийчев, С, 303-304. Седна бързо на масата си,.., стисна молива, съсредоточено раздвижи ръката си и .. сбърка. Затри бързо с гумичката. З. Сребров, Избр. разк., 154.

2. Изрязан от гума (в 1 знач.) пръстен, обикн. с малък диаметър, който се използва за уплътняване при водопроводни тръби, домакински уреди и др. Той [Дине] развъртя крана с ключа,.., извади старата изхабена гумичка, взе една от горното си джобче,.. Оправи чешмата. Д. Бегунов, ЧОД, 16. В бокса специалистът по жилищно настаняване вари кафе. Гумичката на кафеварката е развалена, трябва да се смени. В. Пламенов, ГШ, 31.