ГУМНИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀МНИЩЕ, мн. ‑а, ср. Диал. 1. Увел. от гумно; голямо гумно (Ст. Младенов, БТР).

2. Място, където се прави гумно. Намерих я на чардачето пред вратата,.. Тя бе права, неподвижна, гледаща към обширното гумнище, пресмиряло под спорно падащия сняг. Н. Попфилипов, РЛ, 65.

3. Прен. Остар. Област за действие, простор за дейност; поле, поприще. Ричард Оуен,.., подкачи от морска служба и покрай това късно излезе на гумнището на научните трудове, дето изпосле толкова си ся прослави. Й. Груев, СП (превод), 15.