ГУ̀НЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Гунче (в 1 знач.). На връх могилата пак стоеше кир Яне в бялото си гуне и гледаше любопитно на тоя лов, приготвен от него. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 173.