ГУ̀НЯ

ГУ̀НЯ ж. Диал. Вид дебела горна дреха, наметка от груб вълнен плат с дължина до под коленете; гуна. Пришпори коня. Гунята се развяваше на гърба му и плющеше на вятъра. Й. Вълчев, СКН, 78. Одърът беше покрит с нова селска черга, край чисто варосаната стена беше сложена тъкана възглавница, виждаше се хвърлена там и дебела, мъхната гуня. Д. Талев, ГЧ, 209. То е сухо, скоклесто момче, със здраво, набито тяло, със стегнати цървули и дълга гуня, метната през рамене — подвеяна от вятъра. Д. Немиров, КБМ, кн. III, 136. Фала тебе, Марку стара мале, /..,/ да си дойде Марко у неделя , / да облече гуня кубелия, да си тури капа шубелия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 92. А Минка си му тиом говори: / "Я фърли гуня на жълта дуля, / а калимявка на калинчица, / ето те тебе разкалугерил." СбВСтТ, 1045. Обр. Приоблачният Ком е в снежна гуня и връх Миджур е покрит със сняг. Ст. Станчев, НР, 18. И туй под мен не е планински връх, / загърнат с тъмна гуня от нощта, / а мачта, на която аз стоя / и пазя стража като млад моряк. Ас. Разцветников, Ст, 142.

Списък на думите по буква