ГУРБЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУРБЀТ м. Работа в чужбина за печалба. Тук нямаше препитание за всички, планинско село беше, земята беше малко, не даваха и горите наоколо хляб за толкова люде, та мнозина от по-младите мъже ходеха по гурбет в Цариград, в България, във Влашко. Д. Талев, И, 383. Песента беше простичка, народна. Тя изразяваше любовта на девойка, която е изпратила своя любим някъде далеч по гурбет. Г. Белев, КР, 80-81. Едни обещаваха да се наплатят, като продадат агнетата, други — като се върнат от гурбет и напечелят пари. Кр. Григоров, ПЧ, 70. — Ех, има и вдовици, как няма. Навсякъде ги има. Тука може би повече от другаде, че мъжете са отивали на гурбет, пътували са надалеч, загубвали са се. А. Каменов, ХГ, 65. По печалби тръгна, по гурбет далечен — / и да се завърнеш не помисли вече. М. Минева, МП, 24.

— От араб. през тур. gurbet 'чужбина'.