ГУРБЕТЧЍЙСКИ

ГУРБЕТЧЍЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, Прил. от гурбетчия. Пръснати по постройки и пътища из околността, тия майстори камънари се събираха на групи, както щъркелите наесен, за да тръгнат заедно към домовете си със сиромашките гурбетчийски печалби. К. Константинов, ППГ, 62. Едно интересно сравнение можем да направим със заетостта на работната сила в тия откъснати селища в източната част на Балкана. Преди те носеха славата си предимно като гурбетчийски селища. Й. Радичков и др., ГСП, 154. Нямат край гурбетчийските пътища. Х. Русев, ПЗ, 5. Гурбетчийски песни.

Списък на думите по буква