ГУРБЕТЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУРБЕТЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Мъж, който ходи по гурбет. Оттук тръгваха много гурбетчии и когато се връщаха след години по родните си села, строяха и редяха домовете си според това, което са виждали по далечни градове. Д. Талев, ГЧ, 336. Той им разказваше за далечната Унгарска пуста, за синия Балатон,.., за необятните пустеещи чокойски бахчи, които робският труд на гурбетчиите превръщаше през пролетта и през лятото в райски градини. Г. Русафов, ИТБД, 117. Стопанинът, като повечето копривщенски мъже, бил предприемчив гурбетчия в Александрия .. по години скитал мъжът из далечните южни страни. Н. Стефанова, РП, 70. Той беше гурбетчия като повечето мъже от техния костурски край.. Беше отишъл на печалба в София. Д. Спространов, С, 159. Малцина смелчаци се решавали да се заселят тук [в Цариград], като доведат семействата си от вътрешността, та прекарвали понякога по десет и по двадесет години, дори цял живот, като гурбетчии, като хора, чието истинско пристанище е винаги мирно и спокойно в някои от затънтените селца на вътрешността. Т. Жечев, БВ, 8. Млад гурбетчия, по-млад стопанин, / грижен ми ходи в пуста чужбина. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 104.