ГУ̀РВАМ

ГУ̀РВАМ, ‑аш, несв.; гу̀рна, ‑еш, мин. св. гу̀рнах, прич. мин. страд. гу̀рнат, св., прех. Остар. Гуркам веднъж или няколко пъти някого, нещо. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нужда от къпане .., гурнала го в коритото, с ризката заедно. Ал. Константинов, Съч. I, 281. Отиват те невем / снаги да гурнат във водата жива, / врелеца лековит (тъй в събота то бива). К. Христов, ЧБ, 25. гурвам се, гурна се страд. и възвр.

ГУ̀РВАМ СЕ несв.; гу̀рна се св., непрех. Веднъж или няколко пъти се гуркам. Агентът наистина цамбурна във вира, но повече и не се видя. Без да губи нито миг, секретар-бирникът — известен плувец — се гурна във водата и след малко измъкна агента и го довлече на брега. Д. Калфов, КР, 24-25. Втурват се по плиткото, после се гурват, но веднага се изправят и трият дълго очите си от солената вода. А. Страшимиров, УШ, 7. Тя се гурна още един-два пъти във водата. Елин Пелин, Съч. II, 193. Ако преследването стане много опасно, той [разбойникът] се гурва в нощта, сред тръстиките и диша през кухото стъбло на някоя от тях, догдето преследвачите минат над главата му. ПН, 1935, кн. 8-9, 131. Аз се опитах да я [кучката Роза] ударя с щеката, за да се върне, но тя хитро се гурна в снега и черните ѝ очички ме гледаха тревожно и мило. Ламар, ПР, 72.

Списък на думите по буква