ГУРГОВЍЦА ж. Диал. Гургулица. Една гурговица наблизо усърдно и нежно зовеше другаря си. Елин Пелин, Съч. III, 51. Войник във отпуск из долът / с мома приказва хубавица — / деца на тоз планински кът: / той — млад орел, тя — гурговица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 205.