ГУРГОВИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУРГОВЍЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Малкото на гурговица; гургуличе. — Така ли прилича да се хапят моми с ергени, наместо да се галят и драгуват като гургувичета?.. — Тъй, тъй, гургувичета. Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. — Много си честита, кумице — .. — Много, войводо. Какво ми трябва повече! Имам си и дом, и добър стопанин, и ниви, и ливади ми наспорил Господ, а сега ми гука в къщата едно такова сладко гургувиче. Ив. Гайдаров, ДЧ, 124-125.