ГУРГУЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУРГУЛЍЦА ж. Прелетна птица от разреда на гълъбите, с кафеникави пера на тъмни петна отгоре на гърба, а отдолу на гърдите сиви с тъмнорозов оттенък, която живее по горите и градините. Streptopelia turtur. По високите дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и ободряваше горската самота. Елин Пелин, ПР, 15. Рояк врабчета изпърха от клоните на отсрущния кипарис, подплашени от прелетялата гургулица, която тутакси подхваща своето изпълнено с копнеж гукане. П. Бобев, К, 102. Те [ловците] носеха по два заека и по един вързоп пъдпъдъчки, гълъби и гургулици. Ц. Гинчев, ГК, 324. Върху високите клони на дъбовете гнездят гривекът, гълъбът хралупар и гургулицата. М. Тошков и др., НР II, 117. Гука тъжно гургулица сива / там на сухата до слога слива. Н. Ракитин, ППВ, 46.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към любима. Цяла една годинка се канех да прегърна гургулицата си, ама на̀! Все не ми достига някак пустият му кураж. А. Гуляшки, Л, 441. Той познава, добре познава своята Бисера, своята гургулица. Д. Спространов, ОП, 48. Стано, сива гургулица, / Стано, летна препелница, / думах ти, не пристана ми. СбВСтТ, 1004.

◊ Плах като гургулица. За живо същество — много плах. Биволите изфучаха изплашени. Филчо ги погали по челата и се обърна към бате Коле. — Не ги плаши, че са плахи като гургулици. К. Петканов, Х, 18. Кротък като гургулица. За живо същество — много кротък. — Тебе ли ще разнесат ма, лели? Тебе ли? Не знаят ли в цялото село, че си кротка като гургулица, а? Г. Караславов, Тат., 33.

— Друга (диал.) форма: гургувѝца.