ГУРЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀РЕЛ м. Засъхнала по клепките слузеста секреция. — Що си ми повлякъл тая кьорава кобила! Не виждаш ли какви гурели е обесила? Д. Калфов, Избр. разк., 239.

◊ Гурльо се смее на людските гурели. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой не вижда своите недостатъци, а се смее на чуждите. Обърсал (ожулил, отрил) ми е губерът гурелите. Диал. Женен съм, не съм ерген. Поотрил съм си гурелите от очите. Диал. Поотраснал съм, не съм вече дете. Сякаш съм гурел в очите на някого. Диал. Неприятен съм на някого, дразня го.