ГУРЕЛЍВ

ГУРЕЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Обикн. за очи — по който има гурели, който е с гурели; гурелясал. Споглеждаха се селяците, оглеждаха се помежду си с гуреливи очи — дрипи висят по тях, колената им треперят от глад, а и ушите им са клепнали като на бито куче. Д. Талев, ГЧ, 121. Но децата вече бяха се събудили. Динко беше седнал върху възглавницата си и търкаше объркан и в почуда гуреливите си очи. Г. Караславов, ОХ III, 507. През една дупка на оградата се провря някакъв пес с мръсносива козина.. Постоя и изгледа боязливо двамата.. Задържа за миг върху тях големите си гуреливи очи. Г. Крумов, Т, 126. И се разнесе славата на Клахон по тия места, та стигна до ушите на сиракузкия тиран Антони.. Антони тръгна към прочутата хралупа и с помощта на едно хромо овчарче я намери. Благочестивият Клахон излезе от вътрешността с гуреливи очи и сплъс‑

тени коси. Й. Попов, ИЖП, 58. При тая купчина шопи стои и едно шопкинче русо, със сини хубави очи и с .. гуреливо лице. Ив. Вазов, БП, 78.

2. Който има гурели на очите. И наистина на предсмъртния вик се отзоваха десетина жени и баби от съседните къщи,..; такива боси, чорлави, гуреливи, с разтеглени, изплашени лица — сякаш нещо странно, нечувано страшно се бе извършило тая нощ. П. Михайлов, ПЗ, 184. Калофер се наежи и сърдито изгледа байрактаря. — Иди се умий — каза той мрачно. — Жените не обичат гуреливи мъже. М. Марчевски, П, 18. Четеше [Софроний], приведен ниско, а Добри подозираше, че наставникът му вече никак не е добре с очите — вечер мижеше със зачервени мигли, заран се събуждаше гурелив като коте. — Отче Софроние, съвсем не си пазиш очите! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 417-418. — Я на нашите деца да им мажем порязаницата с масло и мед всеки ден, пак ще видиш таквиз гуреливи ли ще са! К. Георгиев, ВБ, 5-6.

— Други (диал.) форми: гурлѝв и гурулѝв.

Списък на думите по буква