ГУРКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀РКАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от гуркам¹ и от гуркам се. Отдавна бяха притихнали гъските, които населяваха с крясък и сладко гуркане маловодната Челядинкина вада. Цв. Ангелов, ЧД, 5. Викът и веселото гуркане на патиците ги оживиха и ги пробудиха. Елин Пелин, Съч. II, 190.

ГУ̀РКАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гуркам² и от гуркам се.