ГУРЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀РЛА¹ ж. Диал. Гурелива жена.

ГУ̀РЛА² ж. Диал. Гурел. Баба спи и хърка / и котака мърка, / баба пак сънува, / че с ерген хортува. / Кот ѝ гурли ближе / и по вежди стриже, / баба пак бълнува, / либе я цалува. П. Р. Славейков, В, 29.