ГУРУ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀РУ, мн. ‑та, ср. 1. Рел. Духовен учител и наставник в индуизма. Шри Чиноми, бенгалски гуру, устройва "Концерти за мир" с медитативна музика и курсове по медитация.., защото се стреми.. към печелене на следовници, за които иска да бъде "Бог на Земята". П, 1991, бр. 6, 9.

2. Рел.Главен религиозен водач на верската общност на сикхите в Пенджаб (Индия).

3. Прен. Нов. Човек, чиито възгледи, идеи, творчески опит и под. се въприемат и следват безрезервно от широк кръг хора в съответната професионална или др. сфера. Писателят се превърна в гуру. 24 часа, 1998, бр. 162, 21. Гуруто на черната музика Куинси Джонс създаде албум за убития рапър. НРит., 1997, бр. 1, 2. Политиката на партията е силно повлияна от идеите на политилога, превърнал се в гуру.

— Санскр. guruh.