ГУСЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀СЛА ж. 1. Народен лъков музикален инструмент, разпространен у нас в миналото, който се изработва от цяло дърво във форма на надлъжно прерязана круша с дълга шийка и има само една струна. Отскоро бе се завъртял в село, свиреше с гуслата, пееше, веселеше хората. Елин Пелин, Съч. I, 220. — Посвири, посвири на гуслата и попей, бате. Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. Откъснех ли се от иглата, плетях кошници, които мама подаряваше на съседките, или издълбавах гусли. Кр. Григоров, ОНУ, 24. Унесен, Влайков разказваше по цели часове.. У него имаше много народознание,.. той знаеше много народни песни и понякога ги пееше пред приятели с тих старешки глас, сякаш ги изплакваше на гусла. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 426.

2. Диал. Гъдулка. И засвири Герчо с гъдулката,.. — На ти здравец, да си здрав!.. — Дайте, момичета, дайте, батювите, живи да сте! — дума Герчо и се кичи по шапката, по ментето, по пояса, по ризата, по гуслата! Елин Пелин, Съч. V, 97. Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни. НБ, 1876, бр. 9, 33.