ГУСЛАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУСЛА̀РИН, мн. гусла̀ри, м. Остар. сега простонар. Гуслар. Добре дошли, девойки, / привет от стар гусларин, / с вас празника ни става / по-драг и лъчезарен. Ив. Вазов, Съч. III, 244.