ГУШЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГУ̀ШЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има голяма издута гуша1 (в 1 и 4 знач.). Откъде продълговатото блато, легнало в самото подножие на гората, прелиташе дрезгаво
квакане на диви патици и бели гушести рибари. Ц. Церковски, Съч. III, 31. Декоративните гълъби се отличават със своеобразната форма на тялото си, с различните размери на перата си и със своята пъстрота. Доста красив е гушестият гълъб. Ст. Дончев, ПНД, 20. Мъжете им все охранени; гушести. Л. Андрейчин и др., БТР, 107.