ГУШИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ШИЦА ж. Умал. от гуша¹ (в 1, 2 и 4 знач.); гушичка, гушка. Побарах му гушицата — празна! — А-а-а! Така твоите ученици хранят пилетата ти! — си помислих. Л. Каравелов, Съч. II, 23. — Наядохте ли са гроздице, дечица? — попитах. — Ох, мамо, до тука ми е дошло — казва най-големият и показва на гушицата си. — А аз ща да са пукна от ядене — каза по-малкият и потупка коремчето си. Л. Каравелов, Съч. V, 203.