ГУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ШКА¹ ж. Умал. от гуша¹ (в 1, 2 и 4 знач.); гушица, гушичка. После, както и други път бяха правили, катеричката подложи гръб, мишката се покатери и обхвана гушката ѝ с предните си лапички. О. Василев, ДГ, 31. И много пъти като се наядеше [Захарина] до ситост, струваше ѝ се, че веднага след яденето се е поправила и .. пристъпяше до огледалото, дълго оглеждаше лицето си от всички страни, притискаше брадичка до гърдите си да стане гушка, пипаше тая гушка .. и все се подсмихваше. Ил. Волен, ДД, 76. Това беше една плетеница от дъбови клонки по дължината на дъската и по тях бяха кацнали две малки птички с полуразперени крила .. с подути гушки и дълги, полуразтворени клюнове. Д. Талев, ЖС, 370. Лена ми отвори вратата.. Изглеждаше уморена .., сенките под очите,.., наченка на гушка се забелязваше. М. Радев, СР, 121. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? /../ армаган да ти донесе: / за бяла гушка герданче. Ив. Вазов, Съч. XII, 101.

ГУ̀ШКА² ж. Умал. от гуша². Те [чорапите] са дебели,.., с цепнати навътре до глужа къси гушки. СбНУ XXX, 13.

ГУ̀ШКА³ ж. Диал. 1. Хватка, стиска слама, сено и под. Стоичко стисна гушка по-зеленикав царевичак и го помъкна към обора да нахрани кравата си. Кр. Григоров, Р, 18. Добитъкът бе прибран в стари, частни обори, полусъборени, със зирки по разлепените стени, които грижливите кооператори бяха запушили с гушки слама или сено. Ст. Поптонев, ОБЛ, 171.

2. Обикн. мн. Сарми. А след това почнаха да пренасят под престилките си паници с постен боб и постни гушки, почнаха да нахълтват у дома и слагаха всичко на масата — като за умряло. И. Вълчев, РЗ, 116. Галушките правят в Малорусия от тесто: разточат го на петури, турят внътре сирене и варят го, като по нас гушките. Н. Бончев, ТБ (превод), 4.