ГУ̀ЩЕРИЦА ж. Диал. 1. Гущер. Дълга, суха като гущерица селянка започваше да кърми пеленаче. Д. Димов, Т, 388. Не бива да се пребива гущерица, че е грехота. СбНУ VII, 139. Който е хапан от змия, той се бои и от гущерица. Погов.
2. Женски гущер (Н. Геров, РБЯ).