ГЪ̀БА

ГЪ̀БА1 ж. 1. Растение без хлорофил, на което обикновено се вижда над почвата плодното тяло (ниско пънче с гугличка отгоре). Fungus. Вървеше под клоните на стари буки и стари дъбове.. и в изпадалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, или червените шапки на чудновати гъби. Й. Йовков, СЛ, 23. Няколко гъби, израснали на един път, се белееха, събрани една до друга. Ем. Станев, ЯГ, 109. Големите стволове.., покрити с изсъхнали гъби,.., стърчат безгласни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 85-86. Мислехме отначало да отидем в някоя голяма почивна станция, но после решихме, че на село е по-интересно — ще берем гъби, из гората ще събираме цветя за хербарий. П. Незнакомов, МА, 7. Освен плодове и луковици от различни растения туземците събираха и ядивни гъби. Гр. Угаров, ПСЗ, 403. Обр. Вятърът не само издухва изветрителните материали и оголва местността, но и моделира скалите с носените от него пясъчни частици, като удря в тях. Така се образуват своеобразни релефни форми, каквито са каменните гъби, каменните стълбове и др. Ст. Бошев и др., ГГ, 192. Обстрелваха я [младостта] с копия и стрели, издигаха клади и каторги,.., искаха да я изпепелят в адската гъба на атомната бомба. К, 1963, кн. 4, 2.

2. Само мн. Бот. Голяма група низши безхлорофилни растения, отделяни напоследък в самостоятелно царство, широко разпространени в природата, които развиват върху мъртва органична материя или върху растения и животни тяло, съставено от нишки (хифи) и служещо за размножаване и се използват за храна, като източник на лекарства, причинители на ферментация и др. Fungi, Mycota. Гъбите, които се употребяват за ядене, са обикновено гуглести — състоят се от шапка и пънче. Всички са диворастящи. Н. Сотиров, СК, 17. Паразитните гъби се срещат главно по растенията. Опасни вредители по културните растения са главните, ръждите, моравото рогче, пероноспората. ОБиол. Х кл, 24. По устройство на тялото си плесените приличат на някои водорасли.. Затова те се наричат още водораслоподобни гъби. Бтн VI кл, 81. Маите или квасните гъби са друга група едноклетъчни организми, чиито клетки са обикновено по-големи от тия на бактериите. Ст. Младенов и др., ОТК, 21.

Бисерна гъба (бисерка). Ядивна гъба от рода на мухоморките с тъмнокафява кълбовидна шапчица, прошарена с белезникави седефени петна, наподобяващи бисери и с пръстенче на тънкото високо пънче. Amanita rubescens. Бясна гъба. Отровна гъба с яркочервена тънка чуплива шапчица и средновисоко пънче; червенушка, беснурка1. Russula emetica. Майска гъба. Ценна ядивна гъба с кремавобяла полусферична дебеломесеста шапчица и късо, дебело пънче, която има мирис на краставица и се появява в началото на май. Tricholoma gambosum.

? Направям гъба и коприва някого. Обикн. в св. Диал. Нахоквам някого жестоко, накарвам му се много. — Вие, каже, сте опозиционер и затова... Хванаха ме нервите. Па го насолих, направих го гъба и коприва. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 158. Никнат (изникват / изникнат) като гъби <след дъжд>. Появяват се, създават се бързо едно след друго в голямо количество. Напоследък никнеха като гъби нови дружества за износ на тютюн — търговски конкубинати между запасни генерали и безработни експерти от фалирали тютюневи фирми. Д. Димов, Т, 200. Градчето почна да пълзи и по околните хълмове — и тук никнеха като гъби малки бели къщички. М. Марчевски, П, 163. В една пъстра компания веселяк може да липсва, но темерут винаги ще се намери. Напоследък у нас темерутите никнат като гъби. Й. Попов, СЛ, 104. Ставам / стана гъба и коприва. Разг. Силно се разгневявам. Ще ти пораснат гъби в очите. Диал. Казва се на някой, който има навик да спи много.

ГЪ̀БА

ГЪ̀БА2 ж. 1. Роговият скелет на някои примитивни морски животни, който представлява мека или по-твърда шуплеста материя, широко употребявана като изтривалка поради способността си да попива течности; сюнгер. Трябва да са събличаме голи, да са наместяме в доста голямо корито (вана) и подир бърже да умиваме тялото от главата до нозете с мека гъба (сюнгер). Лет., 1876, 113. — Радвай се, царю юдейски! — гаврят се войниците с него и му поднасят гъба, напоена с оцет и злъчка! Хр. Смирненски, Съч. III, 188.

2. Мек и шуплест предмет от каучук, дунапрен и под., който се използва за измиване на тялото при къпане, за изтриване на тебешир от учебна черна дъска и под. По едно време се изправи пред черната дъска същият ученик, който ме подигра в училищния двор. Той драска, три с гъбата — нищо не излезе. Кр. Григоров, ОНУ, 122.

3. Само мн. Зоол. Тип най-примитивни безгръбначни водни, предимно морски животни, без диференцирана тъкан и обособени органи, с размери от няколко милиметра до 1,5 м., които живеят прикрепени към дъното и подводните скали, обикновено на колонии. Porifera, Spongia. Морските гъби не са растения, а животни, които обичат топлите и солени морета. Д. Славчев и др., БМ, 42. Първите многоклетъчни животни приличали на колониите от едноклетъчни.. От такива първични кълбовидни колонии са произлезли сладководните и морските гъби. ОБиол. Х кл, 129.

ГЪ̀БА

ГЪ̀БА3 ж. Диал. Устна.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪ̀БА

ГЪ̀БА4 ж. Диал. Проказа.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪ̀БА

ГЪ̀БА5 ж. Остар. и диал. 1. Корк (Н. Геров, РБЯ).

2. Тапа от корк. Ако възварим вода в съд, затулен с гъба, то, щом ся получи пара, гъбата отхвръква. И. Гюзелев, РФ, 185.

Списък на думите по буква