ГЪБАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀БАВ1, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Който е обрасъл с гъби1; гъбясал (Н. Геров, РБЯ).
◊ Гъбав с пари (алтъни, долари). Разг. Пренебр. Който има много пари; много богат. — Гъбав е с пари, но те са закопани и счупена пара не дава... Сякаш — змия му е в кисията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Той [обвиняемият] бутна калпака си над кривото си око.. и лукаво отвърна:.. — Ама корав кешишин, брей!.. Гъбав е, гъбав, ти казвам, с алтъни! К. Константинов, СЧЗ, 37. — Точно така — бил голяма скрънза и муфтаджия, въпреки че бил гъбав с долари и вносни неща от колети. Тарас, СГ, 95.