ГЪБАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪБА̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гъбар. — Колко много гъбки.. Тичайте!.. Щом ги видя, мухоморката се зарадва много. — Ах, какъв късмет имам аз! — изсъска тя. Както съм се маскирала като безобидна печурка, все някое от тия неопитни гъбарчета ще се излъже да ме откъсне. Хи, хи, хи! П. Бобев, ЗП, 24.