ГЪБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀БИЦА¹ ж. Умал. от гъба¹; гъбичка¹, гъбка.

ГЪ̀БИЦА² ж. Остар. и диал. 1. Умал. от гъба² (в 1 знач.); гъбичка². Сърбежът и болките по венците [на детето] ся укротяват,.., ако честичко му ся туря в уста да смучи гъбица, намокрена със сладка вода. Й. Груев, (превод) КН 7, 102.

2. Само мн. Паразитни микроорганизми, които нападат бубите; гъбички. Първата епидемия е наречена мускардина.. Мислят, че причина за тая болест са някои гъбици, които проядат утробата на бубата. КН, 1873, кн. 6, 6. Някои хора, вещи на буби, мислят, че черниченото листо,.., обрасло с мъх от микроскопически гъбици, които с голо око ся не видят, пръква много болести по бубите. КН, 1873, кн. 6, 4-5.