ГЪБИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀БИЧКА1 ж. 1. Умал. от гъба1; гъбица1, гъбка. Младоците избуяха край него, разпериха ластари и поеха нагоре. И колкото се вдигаха те към небето, толкова той [Петър Остенят] съхнеше също като черешата, докато остана от него само дънерът — сух и непотребен, пречупен от бурята, обрасъл с лишеи и цинколяви гъбички. Кл. Цачев, ГЗ, 79.
2. Само мн. Мед. Паразитни видове низши растителни организми със смесени черти на бактерии и прости гъби, които предизвикват у човека заболявания по кожата между пръстите на краката или по стъпалата, а понякога и по ноктите. Болестта [гъбично заболяване] се причинява от особен род гъбички, от които човек може да се зарази в баните (от налъмите), по плажовете (от пясъка, почвата и др.). РД, 1966, бр. 247, 2.
3. Само мн. Биол. Квасни гъбичики. Прясно приготвените сокове от дъбилни материали бързо преминават във ферментация чрез дейността на гъбички и бактерии и се образуват обикновено оцетна и млечна киселина. Ст. Младенов и др., ОТК, 109.
◊ Квасни гъбички. Биол. Род първичноторбести гъби, които се развиват предимно в захарна среда и предизвикват спиртна и друга ферментация; дрожди. Saccharomyces. Днес по безспорен начин е установено, че спиртната ферментация представлява сложен биохимичен процес, предизвикан от квасните гъбички (дрожди) и някои други микроорганизми. Ив. Златев и др., МЗ, 65. Когато наблюдаваме с микроскоп препарат от хлебна или бирена мая, виждат се много овални дребни клетки — квасни гъбички. Те са едноклетъчни гъби, които се хранят сапрофитно. Размножават се чрез пъпкуване. Бтн VI кл, 82.