ГЪБЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪБЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; гъбя̀сам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За предмет (дърво и под.) — обраствам, покривам се с гъби1, като резултат от дълго стоене на влага и от гниене. Подовете на две помещения.. са гъбясали поради лоша вентилация и недостатъчно отводнен терен. ОФ, 1950, бр. 1726, 2. Черният пън подсилваше мрачното настроение. Той бе гъбясал целият. Й. Радичков, В, 176. Снощи вечер се събрале [две луди млади], / снощи вечер на кладенец. / Па стояле, оратиле, / кобилица лист пуснала, / а ведрото гъбясало. Нар. пес., СбВСтТ, 45.
2. Разг. За човешка кожа — набръчквам се от дълго киснене в топла вода; бабичасвам. Пенко хвана гъбясалата ѝ от пране ръка и я целуна. П. Здравков, НД, 72.
◊ Гъбясвам / гъбясам от пари. Разг. Пренебр. Забогатявам много. Ако рекат да им плащат всичко, току-виж, че гъбясали от пари и си зарязали не само жените, но и приятелките,.. Защото многото пара шашва и погубва човека. С. Йончев, С, 25.