ГЪГНЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀ГНЕНЕ
ГЪ̀ГНЕНЕср. Отгл. същ. от гъгна. Игнатица стоеше на прозореца, на половина разгърдена — сигурно беше кърмила най-малкото дете.. Игнат я видя, чу гъгненето на пеленака отвътре и без да знае защо, се засмя. Кр. Велков, СБ, 104.